Керівник гуртка з хореографії

КЗ"Преславська БЗОШ І-ІІІ ступенів"

ШАНОВНІ УЧНІ!

-Вітаю вас на своєму блозі!

Тут ви побачите матеріал для дістанційного навчання під час карантину!

среда, 8 апреля 2020 г.

14 Дайчово хоро урок

08.04

Автор: Іванова Наталія Вікторівна на 12:19

Отправить по электронной почте Написать об этом в блоге Поделиться в X Опубликовать в Facebook Поделиться в Pinterest

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Предыдущее Главная страница

Подписаться на: Комментарии к сообщению (Atom)

12.05

Главная страница
5-11 класи

12.05

Главная страница
1-4 класи

08.05

Главная страница
1-4 класи

08.05

Главная страница
5-11 класи

05.05

Главная страница
5-11 класи

05.05

Главная страница
1-4 класи

28.04

Главная страница
5-11 класи

28.04

Главная страница
1-4 класи

5-11 класи

Главная страница
24.04

24.04

Главная страница
1-4 класи

21.04

Главная страница
1-4 класи

21.04

Главная страница
5-11 класи

17.04

Главная страница
5-11 класи

17.04

Главная страница
1-4 класи

14.04

Главная страница
1-4 класи

14.04

Главная страница
5-11 класи
5-11 класи

14.04

Главная страница
ТЕСТ!

10.04

Главная страница
1-4 класи

10.04

Главная страница
5-11 класи
5-11 класи

07.04

Главная страница
1-4 класи

07.04

Главная страница
5-11 класи

03.04

Главная страница
5-11 клас

03.04

Главная страница
1-4 клас

Блог керівника з хореографії Іванової Наталії Вікторівни

Іванова Наталія Вікторівна

Просмотреть профиль

Архив блога

▼ 2020 (3)
- ▼ апреля (3)

09.04

10.04

Основи методики вдосконалення фізичних якостей Як відомо, фізичне виховання складається з фізкультурної освіти і фізичної підготовки. Фізична підготовка – це організований процес рухової діяльності людини з метою оптимізації розвитку її фізичних якостей. Термін “фізична якість” віддзеркалює рухові можливості людини в основі яких лежить її природні задатки. Фізичні якості – це розвинуті у процесі виховання і цілеспрямованої підготовки рухові задатки людини, які визначають її можливості успішно виконувати певну рухову діяльність. Наприклад, для подолання великого зовнішнього опору потрібна, перш за все, відповідна м’язова сила; для подолання короткої відстані за якомога менший час потрібна прудкість (швидкість); для тривалого й ефективного виконання фізичної роботи потрібна витривалість; для виконання рухів з великою амплітудою необхідна гнучкість; а для раціональної перебудови рухової діяльності відповідно до зміни умов необхідна спритність. “Розвиток фізичних якостей” – це зміни в показниках фізичної якості, що викликані запрограмованим природою шляхом. “Виховання фізичних якостей” – це зміни, причиною яких є спеціальне втручання, цілеспрямована робота з прогнозом результатів. Тобто, виховання є процесом управління розвитком тієї чи іншої фізичної якості, її вдосконалення. Більшість фізичних якостей людини у процесі особистого розвитку змінюються нерівномірно. В деякі роки та чи інша якість має дуже високі темпи приросту, або навіть може бути спад її показників. … Цим спеціальна література означає особливо чутливі або “сенситивні” періоди стосовно розвитку фізичних якостей. Між фізичними якостями існує тісний взаємозв’язок, який у спортивній літературі прийнято називати “переносом”. Перенос може бути позитивним, якщо розвиток однієї якості позитивно впливає на прояв іншої, або негативним (якщо розвиток однієї якості негативно впливає на прояв іншої). Найбільший тісний позитивний взаємозв’язок між фізичними якостями спостерігається в дітей до настання статевої зрілості. При цьому чим нижчий рівень розвитку фізичних якостей, тим тісніший позитивний взаємозв’язок між ними, і навпаки. Може спостерігатись позитивний перенос з однієї групи м’язів на іншу, з однієї фізичної вправи на іншу, з однієї рухової якості на іншу. 12.1. Фізичні навантаження та відпочинок як фактори впливу на фізичний розвиток Головним фактором впливу на розвиток фізичних якостей є фізичне навантаження, яке одержує людина при виконанні фізичних вправ. Фізичне навантаження – це певна міра впливу рухової активності людини на організм, що супроводжується підвищенням (відносно стану спокою) рівнем його функціонування.

08.04

Тайнствените българските хора

Хорото е колективен танц, характерен за българския фолклор, както и за други балкански народи, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. В българското землище видовете хора са почти 100.

Хорото е знаков ритуал за нашата страна. Много хора знаят някои основни стъпки, но за малко от тях е известно, че зад хорото се крие езотеричен пласт с трудно разгадаема тайна. Смята се, че хорото ни е завещано от древните траки и имало за цел да съединява човека с Космоса. В миналото хорото винаги се е играело в кръг, като в самия му център заставал гайдар. Според изследователите това напомня въртенето на планетите около Слънцето. За пресъздаване на слънчевия цикъл говори и фактът, че хорото се движи обратно на часовниковата стрелка, каквото е и движението на небесните тела. Предполага се, че хорото се е играело само по празнични събития, за да се изпълнят хората с енергия от Вселената. Танцуващите в един и същ ритъм са искали да слеят душите си с природата и техния създател. Хорото често се играело в кръг и като култ към Слънцето, а хората се хващат за ръце, за да демонстрират единството на общността. Слънцето е било основното божество на повечето древни религии, включително и за прабългарите. Всеки един детайл от хорото е обмислян много внимателно, за да се създаде мощна вибрация, с която хората да се съединят с Космоса. Сега по-често хорото се играе с водач, който трябва да демонстрира най-добрите си танцувални умения. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Една от най-неразгадаемите тайни, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в различните краища на България. Някои предполагат, че това се дължи на различните трудови дейности в регионите. Много хора определят хорото като българската йога, която помага на танцуващите да поддържат здравето, силите и способностите си на високо ниво. Векове наред българското хоро запазва своите етнически характеристики, предаващи се от поколение на поколение. В България са познати 7 фолклорни области – Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска, където се играят 40 хора. Популярното право хоро идва от Тракийската област, Дунавското хоро – от Северняшката, а ръченицата – от Шопската област.

Дайчово хоро

Водено северняшко хоро в 9/16 такт, разпространено под разни имена в цялата страна. Играе се бързо, най-вече със съпровод на някакъв оркестър, а също така и на песен. Жените и мъжете се залавят смесено. Водят го витообразно. Хватът е за длани със спуснати надолу ръце, които се люлеят непрекъснато напред и назад.Играе се обикновенно буйно, с много жар и с устремни придвижвания напред, встрани и назад. Известно е в различни варианти. Обикновено хорото има една четиритактова фигура, която непрекъснато се повтаря било буйно, било по-спокойно. Движенията, които се изпълняват в първия такт, се повтарят и през следващите със смяна на краката и на посоката на движението. Хорото се движи леко в дясно.

Еленино хоро

Хоро в 7/8 такт. Едно от най-популярните и любими хора в България. Играе се смесено, като играчите се хващат за длани със спуснати надолу ръце, които размахват едновременно в ритъма на хорото. Води се кръгово или витовато в най-свободни форми. При масови увеселения и забави много често играчите се хващат в няколко отделни хора, които се водят независимо едно от друго, но така, че да не си пречат. Наречено е на песента „Елено моме, Елено, не гази сено косено”. Хорото е скокливо, изпълнява се буйно, затова предпочитат да го играят със съпровод на народни иструменти или духов оркестър. Има една тритактова танцова фигура, която се играе непрекъснато до разпускането на хорото. Музикалната фраза и танцовата фигура не се покриват. В различните селища и при различни играчи, хванати на едно хоро, могат да се видят няколко варианта при изпълнението на „Елено моме”. Разликата в играта обаче не спъва общото развитие на хорото, понеже вариантите му са близки и винаги изградени върху тритактовата основа, която запазва общата посока на движение в дясно и на място.

04.04

Шопска етнографска област

Шопските народни танци се отличават със своето необикновено разнообразие и богатство на танцовите движения, съчетани с още по-сложна ритми и интонации. Оригиналните хора и игри, бързата смяна на техните построения, форми и динамичните контрасти са силно въздействащи и впечатляващи. Те са неразделна част от танцовата култура на българския народ и имат съществен дял за нейното самобитно звучене и национална особеност.

Шопската област /Шоплукът/ заема важно място в цялата етническа територия на нашата страна. Отличава се с редица традиционни културни особености. Нейното население в своето мнозинство се отнася към ш Софийско, Пернишко, Брезнишко, Радомирско, Самоковско, Кюстендилскоопската етнографска група на българския народ, известна под названието шопи.

За географските граници и на Шопската област и за произхода на населението съществуват различни мнения. Най-общо приемаме, че тази област обхваща Софийско, Пернишко, Брезнишко, Радомирско, Самоковско, Кюстендилско. Формирането на шопската етнографска група е сложен процес, протекъл между VII и XII век. Тази българска група притежава черти от културата на траките, на славяните, на печенегите и прабългарите, като славянското мнозинство е дало крайния, решаващ облик на шопите. Някои изследователи извеждат названието на думата шопи от софци или софиянци, други го свързват с думата соп /кана, водопровод/, а трети обясняват етимологичния произход от названието на печенежкото племе tchopy /цопон/.

Въпросите около произхода и названието на шопите се дискутират и до днес и остават неизяснени.

Съдържанието, динамиката, ритмиката и емоционалния строй на народните танци са тясно свързани с народната музика – песенна и инструментална.

Българската народна песен най-често се пее едногласно и двугласно. Двугласното народно пеене е старинна певческа традиция в обширна част от нашата страна в това число и Средна Западна България.

Характерни за шопския двуглас са секундовите хармоничани съчетания, които придават особено дисонантно звучене на песента. Вторият глас обикновено се пее най-малко от две певици до шест-седем, а първият – само от една.

Двугласните песни на шопите обхващат всички песенни жанрове – обредни, трапезни, хороводни. Шопското хоро обикновено се съпровожда с песен, която най-често пеят жените. Мелодиите на тези песни са живи, игриви, бързи, но развихрянето при хората се постига при инструменталния съпровод.

Инструменталният съпровод на народните танци е по-късна практика в сравнение с песенния както в цялата страна, така и в Шоплука. Много инструментални мелодии първо са били песни, които преминават в самостоятелни мелодии, съпровождайки хората.

В Средна Западна България са типични народните инструменти гъдулка, дудук, двуянка, гайда, гусла. На гайда се свирят бавни и бързи хороводни мелодии, съпровождащи шопския танц. Тя е чудесен съпровод за лекия, скоклив и вихрен танц на шопа. Гъдулката е много популярна в Шоплука, особено плоската гъдулка кемене. Кавалът и тамбурата е срещат в отделни селища. Тъпанът както в цяла България и в този край се среща в различни големини.

Песенният и инструменталният стил тук съществуват в тясна близост. Това се потвърждава от наличието на повече двугласни народни инструменти – гъдулка, гайда, двуянка, тамбура.

Шопската носия е лека и удобна за носене както за работа така и в празник на хорото. Това дава още по-голяма възможност на шопа да бъде пъргав, бърз и вихрен.

Шопските народни танци са част от бита на народа и са отражение на неговия характер. Заемали са важно място в обществения и домашния живот на народа. Подобаващо място заемат и сега, в нашето съвремие.

Движенията в шопските танци за съсредоточени главно в краката, като главата, тялото и ръцете, също вземат участие в танца, но в значително по-малка степен. Отличителен белег на шопските танци е лекотата и пъргавината в движенията, които са насочени нагоре и изразяват стремеж към откъсване от земята. В други моменти шопът танцува приклекнал, приведен малко напред и акцентите и движенията му са насочени надолу, към земята.

В шопските танци се среща пружинирането, което е стилен белег за българските народни танци като цяло. То се осъществява от стъпването при играта от пръсти към цяло ходило. Пружинирането в шопския край е по-отчетливо, в някои случаи в мъжките танци е и по-рязко. Пружинката тук е с по-малка амплитуда, в следствие на бързото темпо в играта на шопа. Като цяло движенията в шопските танци за наситени с дълбока вътрешна динамика.

Три основни движения се играят в Шоплука, както от жени, така и от мъже. Движението шопска е типично само за Шопската област и не се играе в други области и райони на страната. Граовката и Ръченичната се играят навсякъде като носят стилните белези на съответната област.

Формите на шопските хора са следните: сключени, водени, на леса, като се среща и разкъсаната форма на танца – в игрите по саме и по двой. Най-популярното хоро за Средна Западна България е воденото хоро За пояс, известно като Селското, Шопско за пояс, У место и др. Играе се от мъже, жени и смесено.

Може да заключим, че шопският танц се характеризира с бързина, лекота, темперамент, непрекъсната закачливост, одухотвореност и жизненост.

Характерът на шопския танц е много специфичен. Емоционалното състояние на шопа е неразривно свързано с изпълняваното хоро или игра. В голямата си част танците имат художествено-развлекателна функция. Смесените танци на много места се характеризират със закачливо настроение и отношение между момци и девойки, както и в надиграването между тях.

Както във всеки български танц, така и в шопския са характерни провикванията, които са естествен израз на емоционалното състояние на танцуващите. Провикванията при жените са съвсем различни от мъжките. Те също се явяват одушник на едно повишено настроение в танца.

Провикванията в шопските танци не са случайни, те са дълбоко емоционално обосновани и са тясно свързани със стила и характера им.

Танците на Средна Западна България притежават общи белези, но в отделни части на областта шопските танци имат ярки отлики, което ни позволява да ги разграничим на шест района – Софийски, Брезнишко-Пернишки, Кюстендилски, Годечки, Самоковски и Ихтимански.

03.04